И тъй като всичко, което виждам като статистика за посещаемостта на блога, е, че някакви хора го гледат отвреме-навреме, ще ви помоля да оставяте някаква следа след посещението си под формата на коментар. Оставяйки го под постовете ми, ще знам, че сте реални хора с мнение и визия за това как трябва да се случват нещата според вас. Хора, които оценяват или критикуват това, което правя, дават съвети,

За компенсация, че не публикувах нищо миналата седмица, сега ще го направя с два поста наведнъж. Не съм имала време през януари да споделя с вас една рецепта за сладкиш, който използвах вместо класическата баница с късмети. Можеше да завия късметите във фолио и да ги сложа в самото тесто при печенето, но мисля, че така, както го направих, стана по-оригинално и привличащо погледа.  По

Другото, което успях да направя покрай Великденските празници освен тортата за рождения ден на бащата, беше шоколадов мус. Както си спомняте, в тортата използвах белтъците за целувчените блатове. Така жълтъците останаха. Е, с този мус им бе намерено приложение. Толкова як се получи, че от тогава (Великден) досега брат ми ме е попитал поне 4 пъти кога пак ще го правя :) И докато тортата не бих

За да не си помислите, че правя торти само за рождените дни на бащата, изрових рецептата, по която се движих 2010 г., ноември месец, за рождения ден на мамчето. Това всъщност беше първата торта в живота ми, сътворена от моите ръце. Беше толкова трудно да се намерят ягоди по това време на годината, но бях твърдо решена, че за рождения й ден, трябва да направя нещо изключително и нетипично за сезона

Понякога се случват неща, които разтърсват целия ни свят. И в повечето случаи отговорът на всички, познати и непознати, звучи като ехо около теб: "То, времето, лекува!". Не знам къде или кога времето е лекувало каквото и да е, но това ти повтарят отвсякъде. Независимо от факта, че се случват гадни неща на готини хора, великият рефрен, който продължават да припяват всички, е: "Ми, то животът продължава...".  Не