Ето и рецепта, която да припомни вкуса на детството. Като малки са ни глезили с бухтички, палачинки, баклави, крем карамел и още куп други вкусотии. Сега ще предложа рецепта именно за една от тях - крем карамелът, с една по-модернизирана от бабино време съставка, а именно сладкарска сметана. 

Необходими продукти за карамела:

120 гр. захар

3 с.л. вода

В малка тенджерка се изсипва захарта. Добавя се водата, която трябва да намокри захарта. Поставя се на котлона, на не много силен огън. Не се бърка! След няколко минути цвета започва да се променя. Когато сместа се карамелизира, се маха от котлона и се разпределя в 8 чашки/купички или кой, какъвто съд има - издръжлив на топлина. 

Необходими продукти за крема:

½ л. прясно мляко

250 мл. сладкарска сметана

100 гр. захар

2 ванилии

4 яйца

В тенджера се смесват млякото, сметаната, захарта и ванилията. Сместа се слага на котлон, докато заври, след което се отстранява и при непрекъснато бъркане се добавя към предварително разбитите яйца. Сместа се разпределя по равно в чашките/купичките с карамела. След това всички те се подреждат в тава, пълна до половината с вода и се пече на 150°C за около час. Когато е готов, се оставя да се охлади. Ако има повече късмет сигурно ще стигне и до хладилника :) Но опитът показва, че в повечето случаи нищо сладко не получава този шанс :) 

Да ви е сладко!

И тъй като всичко, което виждам като статистика за посещаемостта на блога, е, че някакви хора го гледат отвреме-навреме, ще ви помоля да оставяте някаква следа след посещението си под формата на коментар. Оставяйки го под постовете ми, ще знам, че сте реални хора с мнение и визия за това как трябва да се случват нещата според вас. Хора, които оценяват или критикуват това, което правя, дават съвети, споделят ... Не оставайте под булото на анонимността! Моля ви :)

Още повече ще се радвам, ако се опитате да пробвате някоя от рецептите, самите вие, и после да споделите какво се е получило. За да знаят другите хора, които гледат блога, че не съм единствената "луда", която сяда да прави тези вкусотии.

П.С. Личи си, че са почивни дни, след като имам време да публикувам толкова много :)

За компенсация, че не публикувах нищо миналата седмица, сега ще го направя с два поста наведнъж. Не съм имала време през януари да споделя с вас една рецепта за сладкиш, който използвах вместо класическата баница с късмети. Можеше да завия късметите във фолио и да ги сложа в самото тесто при печенето, но мисля, че така, както го направих, стана по-оригинално и привличащо погледа. 

По принцип всяка година се събирахме цялата рода в баба и дядо за баница с късмети на 13 януари (Нова година по стар календар), обаче тази година не се случиха нещата както обикновено, по независещи от нас обстоятелства. Не се събрахме, нямаше баница, но какво е Нова година без нови късмети за нея? Трябваше бързо да се запълни липсата и реших да направя този сладкиш.

Необходими продукти за тестото:
150 гр. захар
460 гр. брашно
400 гр. захар (може и светло-кафява)
2 ч.л. сода
1 ч.л. бакпулвер
½ 1.л. сол
1 ч.л. канела
½ ч.л. смлян карамфил
200 мл. олио
80 мл. вода
120 гр. орехови ядки

Тиквата се сварява, изцежда, пасира, добавя се захарта и сместа ври, докато не се сгъсти. После се оставя да се охлади. В купа се смесват брашното, захарта, содата, бакпулвера, солта, канелата и карамфила. В друга - тиквеното пюре, олиото и водата. Съставките от двете купи се обединяват. Ореховите ядки се начукват, не много на ситно, и се добавят. Фурната се загрява до 180°C. Форма (в моя случай правоъгълна) се намазва с мазнина и сместа се изсипва в нея.  Пече се около 40-50 минути, като внимавате да не си прегорите сладкишчето, защото е много вкусно.  

Другото, което успях да направя покрай Великденските празници освен тортата за рождения ден на бащата, беше шоколадов мус. Както си спомняте, в тортата използвах белтъците за целувчените блатове. Така жълтъците останаха. Е, с този мус им бе намерено приложение. Толкова як се получи, че от тогава (Великден) досега брат ми ме е попитал поне 4 пъти кога пак ще го правя :) И докато тортата не бих направила втори път, защото отнема твърде много време, то този мус сигурно ще го правя поне хиляда пъти или докато не стана алергична към шоколада :P

Необходими продукти за муса:

60 мл. вода
1 пак. желатин
180 мл. прясно мляко
4 жълтъка
100 гр. захар
130 гр. черен шоколад
½ л. сладкарска сметана

Желатинът се накисва в студената вода и се оставя настрана. През това време млякото се слага на котлона да загрява. Жълтъците и захарта се разбиват с миксер на висока степен, а вече горещото млякото се добавя към яйчната смес при постоянно бъркане, за да не се сварят яйцата. В друга тенджерка, докато е топъл котлона, се слага желатинът, за да се разтвори във водата (около 1 мин.). После ячeната смес се връща на котлона, докато не заври и не се сгъсти. Сваля се от котлона, добавя се втечнения желатин, шоколада се начупва на парчета, след което се добавя и той. Разбърква се внимателно до пълното хомогенизиране на сместа и се оставя да се охлади напълно. Сметаната се разбива и се добавя към вече студената шоколадова смес. Готовият крем се разпределя по чашки/купички и се прибира в хладилника за поне няколко часа, за да може да стегне. При сервирането сложих смлени фъстъци отгоре за завършек.

Този мус освен че може да се яде като крем, сервиран по начина, по който аз го направих, може да се слага в торти, тарталети, сладкиши и каквото друго се сетите :)

За да не си помислите, че правя торти само за рождените дни на бащата, изрових рецептата, по която се движих 2010 г., ноември месец, за рождения ден на мамчето. Това всъщност беше първата торта в живота ми, сътворена от моите ръце. Беше толкова трудно да се намерят ягоди по това време на годината, но бях твърдо решена, че за рождения й ден, трябва да направя нещо изключително и нетипично за сезона и ... за мен. Беше голяма емоция да търсиш ягоди из цяла София, да разпитваш познати и колеги къде би могло да продават. Най-накрая намерих, но можете да се сетите каква цена платих за половин килограм ягоди. НО си заслужаваше! И заради погледа й, когато й я връчих, и заради любовта, с която я направих, и заради желанието, с което я изядохме после :)

Самата торта не бих казала, че е сложна, просто изисква време, както всичко, което има смисъл да бъде направено. Не говоря само за сладкарството или готвенето като по-мащабна картина, а изобщо.

Рецептата включва преди всичко ягоди, така че 500 гр. са достатъчни. Необходимо е да се измият и нарежат на филийки с дебелина около половин сантиметър.

Необходими продукти за блата:

5 яйца

150 гр. бяла захар

1 ванилия

150 гр. брашно

50 гр. какао

щипка сол

Яйцата се разбиват до бял крем, прибавя се захарта и ванилията. Пресяват се брашното, какаото и солта и се добавят съм яйчената смес. Разбърква се до хомогенна смес.  Форма с отделящо се дъно се застила на дъното с хартия за печене, сместа се излива в нея и се пече около 30 минути в предварително загрята на 180ºC фурна. Проверява се с клечка. Когато излезе суха от блата, значи е готов. Изважда се от печката, оставя се да се охлади, както е във формата. Желателно е да престои едно денонощие за по-лесното му разрязване, тъй като от него ще се получат 3 по-тънки блата.

Необходими продукти за крема:

200 мл. течна сметана

3-4 с.л. пудра захар

настъргана кора от един лимон

500 гр. маскарпоне 

около 10 с.л. подсладено кондензирано мляко (±2с.л.)

Сметаната се разбива, докато не започне да стои по стените на съда, в който се разбива. Добавя се пудрата захар и лимоновата кора. В друга купа се разбива леко маскарпонето и към него се добавя внимателно сметаната. Накрая на вкус слагате и кондензираното мляко, като гледате да не втечните твърде много крема, тъй като с него ще се сглобява тортата.

Сглобяване:

Блатът се разрязва на три равни части. Сглобяването започва с блат, който леко се сиропира със захарен сироп или за по-лесно - със сока от някой компот, или с прясно мляко. Слага се част от крема. И тук идва редът на ягодите - нареждаме ред с ягоди. След което процедурата се повтаря още два пъти, като последния блат се сиропира една идея по-обилно, но не да си удавите тортата ;) Аз оставих моята торта сглобена дотук и в свежо фолио да престои в хладилника за през нощта, за да попие крема в блатовете. На следващия ден остана декорацията. С останалия крем за тортата я намазах отгоре и отстрани, така че да може да се захване настъргания шоколад, който използвах, за да я облека отстрани. Отгоре подредих нарязаните ягоди. И крайният резултат е това:

Понякога се случват неща, които разтърсват целия ни свят. И в повечето случаи отговорът на всички, познати и непознати, звучи като ехо около теб: "То, времето, лекува!". Не знам къде или кога времето е лекувало каквото и да е, но това ти повтарят отвсякъде. Независимо от факта, че се случват гадни неща на готини хора, великият рефрен, който продължават да припяват всички, е: "Ми, то животът продължава...". 

Не обичам, когато хората повтарят едни и същи изтъркани реплики само защото не знаят какво да ти кажат. Много повече човечност има в една прегръдка или просто да поседят с теб в тишината. Много повече смисъл има, като се вложи в този тип съпричастност, вместо да залагат на голи реплики, които някой е сметнал за значими и обществото ги е приело като такива.

Както и да е... Животът е като монета - от едната страна е тъгата, самотата и всичко мрачно, до което душата на човек може да се докосне, но винаги от другата страна стои щастието, любимите хора, усмивките, красотата. Всичко, което има смисъл да бъде видяно или преживяно и накрая на пътя си да кажеш, че си живял добре.

Точно на този принцип искам да споделя с вас хубавото, което се случва на фона на лошото. Баща ми имаше рожден ден точно преди великденските празници и му приготвих най-сложната торта, която съм правила някога. Рецептата взех от една книжка ("Златната книга на шоколада"), която пък ми беше подарена за моя рожден ден десет дни по-рано и се получи страхотно нещо, поне на вкус :)

Рецептата е сравнително дълга, но си заслужава.

Необходими продукти за блата:

350 гр. черен шоколад

300 гр. брашно

50 гр. какао

2 ч.л. бакпулвер

½ ч.л. сода бикарбонат

2 щипки сол

4 яйца

90 гр. масло (на стайна температура)

250 гр. пудра захар

125 мл. прясно мляко

2 с.л. олио

Начин на приготвяне:

Тавата/формата, в която ще печем, се намазва с масло и поръсва с брашно. Фурната се пуска да загрява. През това време се разтопява шоколада на водна баня и се оставя да се охлади. Сухите съставки се смесват в голяма купа, а в друга - маслото и захарта, към тях яйцата - едно по едно. След тях на части се прибавят и сухите съставки. Накрая разтопения шоколад, млякото и олиото. Изсипва се в подготвената форма и се пече около 40 - 50 минути.

Необходими продукти за големите целувки:

4 белтъка 
200 гр. пудра захар

Начин на приготвяне:

Белтъците се разбиват с миксер, докато не станат на твърда пяна. После се добавя на части и пудрата захар. Изрязват се два кръга от хартия за печене и върху тях се нанася равномерно достатъчно количество от сместа, така че да не излиза от кръга. Пече се, докато блатовете не станат хрупкави (около 30-тина мин.). С остатъка можете да си направите целувки. А за жълтъците ще публикувам допълнителна рецепта за шоколадов мус.

Необходими продукти за лимоновия крем:

Не мисля, че кремът по рецепта беше достатъчен, но може би идеята му е просто да се усеща лимоновия вкус. Не знам! 

3 яйца
100 гр. захар
3 с.л. лимонова кора
90 мл. лимонов сок
130 гр. масло 

Начин на приготвяне: 

Смесват се яйцата, захарта, лимоновите кора и сок и се разбива с миксер, до получаване на хомогенна смес. Вари се с непрестанно бъркане, докато се сгъсти. След това се добавя на части и маслото. Когато маслото се разтопи, тенджерата с крема се слага в студена вода. Изважда се и се опакова със свежо фолио докато се охлади. 

Сглобяване:

Блатът, който сме изпекли се разрязва на три равни части. Първия се поставя за дъно на тортата и се сиропира със мляко, или захарен сироп, или сок от компот, каквото имате под ръка. След това се слага от лимоновия крем, първата голяма целувка, пак крем, блат, сиропиране, крем, целувка, крем, блат.

Разбита течна сметана (около 130 мл.), 2 с.л. пудра захар и 1 ванилия са необходимите продукти, с които да се намаже тортата отгоре и отстрани. Може да се украси със смлени или филирани ядки по цялата и площ или с куп други чудесии :)

Както обещах - ето я и рецептата за Френска селска торта. Изключително лесна и приятна за правене е. Но е хубаво да си предвидите две светли части на денонощието :)

1 яйце

150 гр. захар

50 гр. масло

2 ч.л. сода

200 мл. прясно мляко

около 400 гр. брашно

(по желание) - 2 с.л. мед

Казвам по желание, защото и без него платките се получават, макар и малко по-твърди, което след нанасяне на крема е без значение, защото омекват. Пък и е един вид застраховка, ако черпите алергични към мед гости :P

Яйцето и захарта се разбиват, след което се добавят млякото, содата и маслото (и меда, ако ще слагате). Получената смес се вари около 30 мин. на бавен огън до получаването на златист цвят (а ако няма мед - до кремав цвят и ориентировъчно пак около 30 мин.). Когато е готова сместа се оставя съвсем леко да се охлади и се сипва брашното. Омесва се тесто, което се разделя на топки, които навсякъде пише, че трябва да са по 85 гр. Всяка една се разточва върху набрашнена повърхност до получаването на 2, 3 милиметрова дебелина и се пекат на предварително силно загрята фурна. Отново навсякъде пише, че в една торта има САМО 5 платки, което лично за мен няма логика, защото и с 6, и с 7 пак е със същия вкус :)

Докато са топли платките, оформяте желания диаметър и оставяте в едно пликче да се охлаждат.

1 кофичка заквасена сметана

около 250 мл. подсладена сладкарска сметана

По желание се слагат смлени орехи

Разбива се сладкарската сметана, след което към нея се добавя заквасената. Сглобява се по следния ред: платка, крем, ако има орехи - се посипват и така доколкото пъти решите - дали 5, 6 или 7, според мен няма значение. Може да се сложи и мармалад някъде между редовете. Така и направих с тортата за офиса. Готовата сглобка се опакова във фолио и се оставя, най-добре за през нощта, да зрее в хладилника.

Като се извади от хладилника на следващия ден, с остатъка от сметаната се покрива цялата торта - отгоре и отстрани. Облича се със 250 гр. смлени орехи. И готово!

В общи линии Денят, с главно "Д", беше понеделник за тази година и приготовленията започнаха от събота. Бях решила да черпя в офиса с неща, които изцяло да са направени вкъщи от собствените ми ръце. (Малко въведение: в офиса всеки рожденик купува по нещо и събира всички колеги в кухнята, за да ги почерпи символично (а понякога и не съвсем) и за здраве най-вече.) Та, почти се справих с приготвянето на "изцяло"-то. Чипсът и виното не бяха домашно направени - признавам си. Всичко останало се случи.

Основно исках да има торта - направих я, после един колега поиска еклери - изпълних поръчката, после реших, че само сладки неща не върви - направих солени хапки, после ми остана от бутер тестото - направих втори вид соленки, после реших, че е малко - направих едно мазило и нарязах филийки хляб, за да си топят, накрая сметнах за редно да има и нещо свежо на масата - направих хапки от краставица и естествено не оставих масата без нещо за пиене, а именно лимонада.

Нека започнем с основната идея, която се роди в началото. Тортата. Има много рецепти за така наречената "Френска селска торта", но аз мисля, че не трябва да се импровизира особено много с тази торта, защото и без импровизациите е адски вкусна и най-важното лека! За нея ще отделя специален пост в бъдеще!

Еклери правя няколко пъти и всеки път забравям да снимам, което е някак си тъжно, но най-накрая имам снимков материал. Тъкмо сухите тренировки са били по-дълги и вече мога да представя нещо прилично. Получиха ми се сравнително еднакви този път, което си е за отбелязване, тъй като това не се е случвало досега. А и като консистенция се получи по-добре от всякога. Еклерите се правят от така нареченото парено тесто. То се получава като вода, заедно с мазнина (няма значение дали е олио или масло) се оставят да заврят, махат се от котлона и веднага след това брашното се изсипва и то наведнъж в тенджерата. След това, при разбъркването, тестото започва да се отделя от стените на тенджерата. По желание се правят солени или сладки.


За хапките се постарах. Направих ги от бутер тесто, намазано с яйце отгоре и сложих, по малко, кисела краставичка и маслина.

От останалото тесто направих панделки.

Мазилото е по рецепта на мамчето. Него ще публикувам някой друг път :) Като събера няколко здравословни неща накуп.

Краставиците бяха украсени с пасирана моцарела, объркана с много подправки.














Лимонадата беше супер, но изискваше разбъркване преди всяко сипване по чашите. Може и нея да публикувам заедно с мазилото на мама, тъй като рецептите идват от един и същи източник :)

Вечерта посрещнах семейството в нас на еклерова торта, мини тортички от останалите "френски, селски" платки, отново направих хапките от краставици с малки подобрения, както и лимонадата (още 3 литра) и мазилото. Добре се получи и вечерта.